Category Archives: Лично

За мечтите и тяхното реализиране…

Стандартен

До преди 2-3 седмици само си мислех, че съм сбъднала моя голяма мечта и бях на път да реализирам друга мечта… Или поне така си мислех и тънех в блажено самозаблуждение. Мислех, че съм намерила перфектната работа, перфектния работодател и човек, с който сме настроени на една и съща честота… Уви в Българския език има много поговорки, които казват много големи истини. Те не са само празни думи, наредени в благозвучни словосъчетания а истини проверени във времето и многократно изпитани.

„Много хубаво не е на хубаво“ или пък „Всичко хубаво си има край“… Това се опита да ми подскаже 6-тото ми чувство още в началото, но аз бях толкова запленена от ентусиазма и мисълта, че съм намерила своето място, че прекърших тези мисли още в зародиш, преди да са се загнездили в съзнанието ми. Вярвах, исках да вярвам че всичко е така, както изглежда, че всичко е перфектно и че толкова хубави неща ми се случват именно на мен и то в толкова кратък срок… За кратко време ми поникнаха крила, летях на високо и бях щастлива. Имах възможността да науча много нови и интересни за мен неща, да създавам красоти, които да радват хората, да работя с човек, който е далеч от завистта, алчността и злобата, човек на изкуството, който цени красивото!

Бях щастлива и научих наистина много неща за кратко време! За съжаление покрай хубавите и полезни за мен неща, научих и колко завист и злоба има на този свят. Бях обвинена в какво ли не, бяха правени опити да ми се вмени вина за неща, които не съм направила, неща които даже не бих и помислила да направя. Паднах от високо, разочарована и обидена.

Падайки от розовото облаче на заблужденията, осъзнах че мечтите ми не са били сбъднати а тепърва предстоят да се реализират. Не съжалявам за нищо до момента. Покрай всичката тази помия човек трупа опит и се научава как да не стъпва повторно в нея!

Аз успях да си открадна и нещо много ценно. Не материални неща, на такива не бих посегнала, те нямат или с времето губят своята стойност!

Откраднах си най-ценното – занаят!

За всичко това, което преживях последните 3 месеца и ползата, която извлякох за себе си трябва да благодаря на един човек! Благодаря й от сърце, без капка ирония, злоба или завист! Съвсем чистосърдечно!

А сега е време да се взема в ръце и да започвам да работя по реализацията на едни мечти, които се реят нейде из главата ми. 🙂

Създадено с любов

Стандартен

С този проект ще участвам в предизвикателството на Двете Елши – оранжево и/или жълто.

Направих това шишенце за едно специално слънчево „малко момиче“, което прави най-важната стъпка в своя живот и пожелавам на младото семейство щастлив живот и къща пълна с детски смях! 🙂

Късмет и много щастие ти желая Стъни!

Първи стъпки в декупажа

Стандартен

Представям ви моето първо докосване до техниката декупаж. От много време имам желание да опитам, но ме спира единствено това, че отнема много време докато видя крайния резултат. Време за съхнене на боята, за съхнене на лепилото, съхнене на лака … Аз в крайна сметка съм нетърпелив Овен и когато правя нещо ми се иска възможно най-бързо да видя какво се е получило на финала.

Но вчера имах муза и реших да „унищожа“ малко салфетки и едни дървени подложки за чаши.

Естествено не са изобщо перфектни. Имат много кусури и забележки, но като за първи опит – съвсем импровизирано и с подръчни средства и материали съм доволна от резултата.


Мина ми през ума и варианта да не показвам този първи опит, но след това като се замислих… Мисля, че няма смисъл да крием неуспехите си. Всеки е тръгнал от някъде и никой не се е родил научен. Обичам градивната критика, защото тя ми помага да видя грешките и пропуските си.

По този начин ще имам възможност по-лесно и обективно да проследя развитието си (ако изобщо претърпя развитие в декупажа).

Та представям ви моите подложки за чаши на тема „Кафе“:

Сьомга

Стандартен

Само два пъти съм опитвала Сьомга до сега. Първия път беше преди доста години на един коктейл. Втория път беше в Белгия, сервираха  блюдо от различна риба в полусурово състояние. Е вярвай те ми няма такова второ преживяване за моя иначе здрав стомах. След това цял месец не можех да помисля  изобщо за нещо морско без стомаха ми да се сгърчи в конвулсии…

И все пак, въпреки лошия ми спомен от преживяното, реших да опитам нормално приготвена Сьомга.

Започна се едно ровене, търсене и проучване на рецепти из нета. Първата на която попаднах беше меко казано „странна“ – сьомга в миялната машина! Как ви звучи това а? Не, не спокойно, правилно прочетохте – в миялна машина. Който не вярва да напише в търсачката „рецепти за сьомга“. В крайна сметка се оказа, че тази риба освен че е много вкусна, може да се приготви и по много и различни начини.

Аз конкретна рецепта в крайна сметка не си харесах, затова малко импровизирах ползвайки за основа рецптите на които попаднах.

Така ето какво забърках аз снощи.

2 парчета поочистено и обезкостено филе от сьомга, всяко по около 130-150 гр. (колкото за една порция всяко парченце) накиснах в марината от :

соев сос (светъл, защото от тъмния предполагам, че месото ще потъмнее),

няколко капки сусамово олио,

черен пипер и индийско орехче.

Оставих да престои около 15-20 мин. рибата в тази марината.

След това в не залепващ тефлониран тиган (ох как си мечтая да имам грил-тиган) капнах малко олио и след като загря достатъчно сложих рибката да се пържи, като често я обръщах за да се опържи равномерно и от двете страни и за да остане сочно месото отвътре.

След около 13-14 мин. беше готова. Четох, че на тази не й трябва много време за приготвяне, както и не много високи температури. Може би щеше да й е достатъчно и 10-12 мин. но аз не исках да усещам вкус на сурова риба по причини, които споменах в началото. Аз в крайна сметка останах очарована от резултата.  Ако случайно сте забелязали, че съм пропуснала сол да напиша – това не е грешка. Сол не сложих изобщо, защото тя си пое колкото й беше нужно от соевия сос.

Опитайте, няма как да сбъркате с тази рецепта. Най-хубавото при тази риба се оказа (освен лесното и бързо приготвяне) че изобщо не мирише на риба след това в кухнята.

Ето го и крайния резултат от моята рибна одисея:

Мечтите се сбъдват

Стандартен

Винаги съм твърдяла, че едно от най-хубавите неща е работата, която работиш е да ти доставя удоволствие. Тогава няма да ти се налага да работиш нито ден. Мечтаех си да намеря подобна работа. Такава, която ще ми дава достатъчно свобода на фантазията, такава където ще имам достатъчно време за себе си, такава, която ще ми позволява да съм себе си. Където ще бъда заобиколена от красоти, където бих могла да подарявам усмивки…

Понякога мечтите се сбъдват. Случайно или не се запознах с една слънчева, позитивна и усмихната дама.

Юле искам да ти благодаря за доверието, което ми гласуваш. Радвам се, че ще имам възможността да работя с теб в това  малко магазинче в което фантазиите стават реалност –July Art !

С комплимент към теб 

Денят на Християнското семейство

Стандартен

В навечерието на един от най-хубавите празници –  Денят на Християнското семейство аз получих един малък подарък.

Направен от Човек с голямо сърце и зареден с много любов и положителни емоции, той внесе в дома ми много усмивки и топли чувства.

Мисля, че няма нужда от повече думи.

Дони Благодаря ти!

Честита баба Марта

Стандартен

Баба Марта бързала – мартенички вързала.

3195_1

Вече е 1 Март, затова и аз бързам да ви вържа по една мартеничка преди да ви е видяло мартенското слънце.

За да сте здрави, весели и засмени през цялата година.

И да не забравите да си изберете ден от месец Март, за да видите каква ще е годината ви и какво ще е настроението ви. Това е едно поверие, което изпълнявахме много стриктно като деца и се забавлявахме много.

Надявам се денят ви да е слънчев и топъл. За да бъдете и вие усмихнати, слънчеви и добри и годината да е успешна за вас.

А пък ако ви се случи ден, в който баба Марта е сърдита, не се отчайвайте, просто се усмихнете и всичко ще бъде наред 🙂

Моят ден е 2 март (вторник). Да видим какво ще ми предскаже времето тогава…