Monthly Archives: октомври 2011

Бърза и вкусна пица

Стандартен
Преди няколко дни намерих една рецепта за бъркана пица. Много бърза и лесна и страшно вкусна стана. Май вече така ще се прави пицата у нас. Интересното тук е, че тестото не се меси а само се разбърква и е с консистенцията на кексово тесто. Изсипва се в намаслена и набрашнена тавичка. Разстила се равномерно и се оставя около 20 мин. да почине. След това се нареждате отгоре каквото искате. Аз я пеках само отдолу първо на 250 градуса. Като се отлепи от тавичката пуснах и отгоре да се запече, сложих сиренце и кашкавал отгоре, запича се и това е. Става страшно крехка и тъничка пица. Много съм доволна.
Рецептата е:
2 чаши брашно
1 яйце
1 пакетче суха мая
1 ч.л. захар
щипка сол
В чашата с топличка вода се слага маята и захарта и се разбъркват да се стопи захарта.
В купа се слагат брашното, яйцето и солта и водата с разбитата мая. Трябва да стане като кексово тесто. Ако се наложи се долива малко водичка. Аз долях още половин чаша вода. Бъркаме с една вилица 1-2 мин, и е готово.
Няма месене, всичко става общо за 5 мин.
Да ви е сладко!
Advertisements

Г-н Усмивко

Стандартен

Представям на вашето внимание г-н Усмивко!

Малки весели човечета, които са в състояние да предизвикат усмивка у всекиго!
Те притежават магическата сила да направят денят ви по-хубав и по-усмихнат! 🙂

За мечтите и тяхното реализиране…

Стандартен

До преди 2-3 седмици само си мислех, че съм сбъднала моя голяма мечта и бях на път да реализирам друга мечта… Или поне така си мислех и тънех в блажено самозаблуждение. Мислех, че съм намерила перфектната работа, перфектния работодател и човек, с който сме настроени на една и съща честота… Уви в Българския език има много поговорки, които казват много големи истини. Те не са само празни думи, наредени в благозвучни словосъчетания а истини проверени във времето и многократно изпитани.

„Много хубаво не е на хубаво“ или пък „Всичко хубаво си има край“… Това се опита да ми подскаже 6-тото ми чувство още в началото, но аз бях толкова запленена от ентусиазма и мисълта, че съм намерила своето място, че прекърших тези мисли още в зародиш, преди да са се загнездили в съзнанието ми. Вярвах, исках да вярвам че всичко е така, както изглежда, че всичко е перфектно и че толкова хубави неща ми се случват именно на мен и то в толкова кратък срок… За кратко време ми поникнаха крила, летях на високо и бях щастлива. Имах възможността да науча много нови и интересни за мен неща, да създавам красоти, които да радват хората, да работя с човек, който е далеч от завистта, алчността и злобата, човек на изкуството, който цени красивото!

Бях щастлива и научих наистина много неща за кратко време! За съжаление покрай хубавите и полезни за мен неща, научих и колко завист и злоба има на този свят. Бях обвинена в какво ли не, бяха правени опити да ми се вмени вина за неща, които не съм направила, неща които даже не бих и помислила да направя. Паднах от високо, разочарована и обидена.

Падайки от розовото облаче на заблужденията, осъзнах че мечтите ми не са били сбъднати а тепърва предстоят да се реализират. Не съжалявам за нищо до момента. Покрай всичката тази помия човек трупа опит и се научава как да не стъпва повторно в нея!

Аз успях да си открадна и нещо много ценно. Не материални неща, на такива не бих посегнала, те нямат или с времето губят своята стойност!

Откраднах си най-ценното – занаят!

За всичко това, което преживях последните 3 месеца и ползата, която извлякох за себе си трябва да благодаря на един човек! Благодаря й от сърце, без капка ирония, злоба или завист! Съвсем чистосърдечно!

А сега е време да се взема в ръце и да започвам да работя по реализацията на едни мечти, които се реят нейде из главата ми. 🙂