Към себе си, или 29-тия ми рожден ден

Стандартен

Преди десеттина дни (на 1.04) имах рожден ден. Това беше един от най-незабележимите ми рожденни дни. Нямаше торта, нямаше свещички, нямаше подаръци…Един най-обикновен ден. Ежедневие.

Бях претрупана с работа, в последния момент разпечатвах една дипломна работа…Май по-скоро сама си търсех причини да нямам време да празнувам. Винаги ме наляга някакво чувство като депресия, по време на подобни дни.

Обикновено лошото ми и подтиснато настроение  се изпарява до края на деня,   но този път нещо не се получи. То и за какво ли да се радвам де, за това че добавям ще една година към биографията си ли, или пък че за това че все още си пропилявам така да се каже, живота. До кога ще си търся правилното място под слънцето…

Както и да е, отмина и този ден. Явно пролетта е виновна отчасти за промеливите ми настроения (по-скоро лоши). Никой не разба, че порастнах. Е да много хора се сетиха да ме поздравят. За което им благодаря. Не мога да кажа, че съм сама нито пък самотна. Може би само една малка част, вътре в мен понякога изплува на повърността. Една частица, от най-личното ми пространство, понякога надделява, макар и за съвсем кратко със своите емоции.

29 години е една прекрасна възраст, аз се чувствам добре. Не съм подтисната от цифрите. Явно е нещо от атмосферата около подобни празници. Действа ми подтискащо. Може би защото не обичам да съм център на внимане (поне не пряко). Не знам, причините могат да са всякакви, и никакви.

Е както и да е. Живота си тече, времето си тече… Обещавам си следващата година да отпразнувам юбилея и, както трябва. Е поне си обещавам да се постарая.

Преди няколко години на улицата срещнах едно момче. Не го познавам, ня бях го виждала никога преди, а едва ли и ще го видя втори път някога. Той ме спря и ми подари теменужки. Беше ги купил от някъде, или просто откъснал, диви теменужки, много нежни и ароматни.

Първата ми реакция беше, да го игнорирам, но той ме спря и ми каза :

„Моля те, вземи ги. Искам да ти ги подаря, защото днес имам рожде ден. Не искам подаръци за мен, искам някой да ме запомни, да направя някого щастлив и да го накарам да се усмихне.“

Ами, аз просто не намерих сили да му кажа каквто и да било, просто ги взех и му се усмихна. Бях шокирана, изненадана, но пък от друга страна ми стана много приятно. Усмихнах се.

Това беше  и причината, да напиша този постинг. Сетих се за това безименно момче. Усмихнах се за пореден път 🙂

Това е моя подарък, за вас. Един разкошен и много силен стих на моя любим .

Публикувано на

11.04.2009

Advertisements

About Ivelina Mihaylova

Ако искате да притежавате нещо направено от мен, Aко искате да зарадвате някого и да подарите усмивка ... Това е вашето място! Пишете ми и споделете вашите желания! e-mail: ivkahandmade@gmail.com skype: ivkahandmade

One response »

  1. 1. анонимен – Честит рожден ден тогава, макар и …
    11.04.2009 02:45
    Честит рожден ден тогава, макар и със закъснение . Живи и здрави и късмет 🙂
    –––––––––––––––––––––––––––––
    2. cefulesteven – Направи си сама стълба, стълба от …
    11.04.2009 08:00
    Направи си сама стълба,
    стълба от залез,
    от залез към изгрева
    и не излизай от сърцето си,
    а излез в мечтите си,
    някъде там между всичко са,
    сред хаоса –
    мънисто, разпиляно са,
    а хаоса е плевели и тръни,
    възможно е да нарани
    пръстите и дланите,
    възможно е и мислите ти
    да нарани
    и да закървят
    и дълго да останат раните,
    но мънистото е там
    и по-силно ще блести
    над болката,
    отколкото,
    ако я нямаше….

    Честит нека бъде всеки твой рожден ден, аз всяка следваща година приемам като награда. На твоите години бях много, много близо до смъртта, много часове се бориха за живота ми и съм щастлив, че ги има и тези след тях, които ми дават и възможността да ти напиша това писмо.
    ––––––––––––––––––––––––––––––––
    3. zaycheto – 1.анонимен
    11.04.2009 16:11
    Благодаря :))
    ––––––––––––––––––––––––––––––––
    4. zaycheto – 2. cefulesteven
    11.04.2009 16:32
    Винаги ме караш да се усмихвам. Щастлива съм, че те познавам, Благодаря ти!
    Аз обичам живота, не съжалявам за нищо. Има толкова много неща, заради които си струва да се събуждаш всяка сутрин. Но подобни дни, те карат да си правиш равносметка. Прав си, така имаме възможност да оценим това, което имаме.
    Написал си го много красиво, докосващо. За мен е много ценно.
    Хаос, това е нещо, което нося в себе си. Красив стих си написал, в който се отикривам.
    Благодаря!!!
    ––––––––––––––––––––––––––––––––
    5. cefulesteven – zaycheto
    12.04.2009 08:43
    На теб е и напълно импулсивен:)))

    Радвам се, че те има.
    –––––––––––––––––––––––––––––––-
    6. анонимен – ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ
    20.04.2009 17:05
    върха си, така ще те запомня

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s