Усещане за жена

Стандартен

Те бяха двама души, различни и същевременно толкова си приличаха. Никога не бяха се виждали, живееха в различни светове. Не са и подозирали, че съществува друго същество подобно на тях, с подобна на тяхната душевност, усещания и емоции. Събра ги виртуалната реалност.

Намериха се в необятния свят на интернет. Съдба… Щастлива случайност… В реалния живот живееха два съвсем различни живота, далече… на няколкостотин километра един от друг. Всеки си имаше своето ежедневие, проблеми и дребни ежедневни радости.

Тя като се замислеше дори не помнеше в подробности какво я накара да го заговори в скайпа тогава. Помнеше само как я караше да се чувства когато общуваше с него. Тя беше едно объркано същество, потънало в своите проблеми, но винаги положително настроена. Той беше добър слушател и никога не налагаше мнението си. Подхождаше към нея много деликатно и внимателно и я караше да се чувства така сякаш сама е стигнала до даден извод или решение на какъвто и да е бил споделен проблем.

С времето тя го допускаше все по-близо до себе си. Тя просто имаше нужда от него. Никога не бяха се виждали. Емоциите бяха толкова силни понякога, че се прокрадваха през мрежата и се долавяха от отсрещната страна.

Той я зареждаше с положителна енергия. Караше я да се чувства добре. Подклаждаше нейното самочувствие и я караше да се чувства много специална. Той й помогаше да изгради самочувствие и правилна самооценка за себе си. Без може би да го осъзнава наистина, Той й помогна да погледне живота си по различен начин. Помогна й да осъзнае че тя е способна на много неща. Даваше й своята подкрепа и беше нейното предизвикателство.

Въпреки, че бяха станали толкова близки той беше някак си затворен в себе си. Трудно допускаше хората до себе си. Да, беше слушател, даваше съвети, беше приятел, беше повече от приятел, но самия той се съпротивляваше когато Тя се опитваше да стигне до него. Но както казват старите хора, с времето всичко си идва на мястото. Той започна да я допуска до себе си. Беше интелигентен мъж, който хранеше нейния мозък с емоции и усещания. Може би процеса беше двустранен.

В състояние бяха да говорят часове наред и винаги имаше какво да си кажат. На нея й беше повече от приятно общуването с човек като него. След толкова време споделени и преживени емоции, проблеми и радости те все още не се бяха виждали. Освен на някоя и друга снимка, която си бяха разменили.

В един хубав ден (по-точно една хубава вечер, защото те си бяха запазили нощите само за себе си) той й предложи да я заведе някъде за два – три дни. Да обиколят малко страната, да посетят негови приятели и да се приберат. Щеше да бъде просто една приятна разтоварваща ваканция от която имаха нужда и двамата. Погледнато отстрани това беше налудничаво и глупаво, защото тя реално не го познаваше. И въпреки всичко Тя каза “Да”. Съгласи се, стегна си багажа и хвана автобуса до неговия град. Тя отиваше при напълно непознати хора, всъщност нямаше представа къде отива и какво ще стане. Но нещо й подсказваше, че е взела правилното решение.

Когато пристигна, когато се видяха за първи път една приятна тръпка на възбуда премина през цялото й тяло. Вълнението и притеснението й бяха големи. Но когато тръгнаха всичко започна да си идва на мястото. Щяха да пътуват с неговата кола и двама негови приятели, една много сладка двойка. И така натовариха багажа, качиха се всички в колата и потеглиха по предварително начертания маршрут. Всичко беше прекрасно. Тя се чувстваше много добре. Наистина имаше нужда от почивка. Беше й малко неловко и притеснено, защото не беше свикнала да я глезят и да се съобразяват с нейното мнение и желания. Тя за първи път се озова в подобна роля. Той винаги я караше да се чувства Жена на която света сякаш беше в краката й. Беше малко объркана и не знаеше как да реагира, но знаеше само че това отношение към нея й харесва. За първи път усети, че има кой да мисли за всичко, че има мъж до себе си и тя единствено трябва да се наслаждава на всичко случващо се в този момент. Пътуваха дълго, но приятно. Късно вечерта пристигнаха в хотела уморени и гладни. Намериха някакво заведение, което остана да работи само заради тях, защото беше единственото място където можеше да намерят нещо за хапване по това време на денонощието.

Настаниха се в хотела, Той беше наел луксозна стая за тях двамата. Предварително се бяха разбрали, че това не означава нищо по-специално. Можеше просто да спят и на другия ден да продължат с пътуването си, както си беше запланувано в самото начало…

Тя си взе душ, облече сатенената нощница, която нежно галеше кожата й и се отправи към леглото си… Да тя вече беше сигурна… Искаше този мъж. Искаше го не заради това, което правеше за нея… Тя имаше нужда от него, искаше да го усети. Беше го допуснала до такива места в душата си, искаше просто да допълни усещането, което пораждаше общуването с него… Тя беше щастлива, чувстваше се пълноценна, умна, капризна, специална, желана, глезена… Просто се чувстваше Жена и това усещане й харесваше. То запълваше една празнина, която винаги си е мислела че ще остане незапълнена…

Тяхното кратко пътешествие приключи. Тяхната авантюра може би беше към своя край…Една сълза се стече по нейното лице…Сълза от щастие, сълза от емоции…Той не видя тази сълза, защото тя беше успяла някак си да я прикрие. Тя рядко успяваше да скрие сълзите си от него. Той просто я усещаше. Не искаше никои да вижда колко ще й липсват последните дни…Не знаеше какво ще се случи след това…Ежедневието отново навлезе с гръм и трясък в нейния живот. Беше й трудно, но някак си успя да се стегне. Нещата се бяха променили. Той започна да я отбягва…Тя недоумяваше какво се случва. Това я влудяваше просто. Отваряше огромна рана в нея…Положителния заряд с който се прибра от пътешествието бързо започна да се изпарява…Той все още беше нейното вдъхновение, нейната муза…Неговото мълчание просто я унищожаваше – бавно и сигурно…

Една вечер, когато тя почти се беше примирила и единствената й радост беше спомена за преживяното. Тогава Той се появи. Плахо и внимателно я попита дали може да поговорят. Тя от доста време чакаше този разговор, но не знаеше какво да очаква от него.

…Той имаше чувства и се страхуваше от тях…

Сега тя беше човека, който трябваше да помогне на една объркана душа. Сега тя трябваше да бъде неговата утеха и подкрепа, неговата муза…

Изведнъж, в онази тиха и гореща нощ нещата се промениха…Те започнаха да кроят планове, чертаеха бъдеще и възможности…Те отново бяха онези двама души, на които принадлежеше щастието и хармонията…В този момент те бягаха от действителността и всичко придобиваше смисъл и изглеждаше толкова реално…В един кратък и красив момент те бяха като две деца, които си мислеха че пясъчния замък е прекрасно място за живеене, единствено трябваше да го построят и света щеше да падне в краката им. Нищо друго нямаше да има значение – единствено техните мечти и желания…Те живяха в тяхната приказка докато слънцето не протегна сънено първите си лъчи. Те проникнаха в нейната стая и нежно я погалиха по раменете. Беше време да се оттеглят в покоите на феята на сънищата. Умората постепенно прогонваше магията на нощта…

През тази нощ си бяха казали много истини, бяха мечтали, бяха полетяли заедно…Както винаги техния разговор беше наситен с много емоция, усещания, искреност и чистота.

Всичко след това беше както преди, даже по-силно и по-истинско.

Очите й бяха пълни със сълзи в онзи момент. Те бяха породени от реалността, от усещането за безсилие да променят света…техния свят. Живота беше жесток понякога. Въпреки всичко и двамата го обичаха толкова много. Всеки от тях беше намерил своето местенце в него и обстоятелствата не позволяваха те да напуснат своите убежища. Единствено под прикритието на нощта в необятния виртуален свят те можеха да строят своя пясъчен замък. В тези моменти те бяха господари на съдбата.

Тяхната приказка едва ли ще приключи някога. Те продължават да строят техните пясъчни замъци в очакване на първите слънчеви лъчи, чието докосване е като целувка за лека нощ. Понякога си подаряват едно от онези усещания от първата им среща – толкова силни и истински…Той никога не позволи Усещането й за Жена да я напусне.

Написано на

04.08.2008

Advertisements

About Ivelina Mihaylova

Ако искате да притежавате нещо направено от мен, Aко искате да зарадвате някого и да подарите усмивка ... Това е вашето място! Пишете ми и споделете вашите желания! e-mail: ivkahandmade@gmail.com skype: ivkahandmade

One response »

  1. 1. neveryour – …
    04.08.2008 13:44
    В този разказ (ако мога да го нарека така) открих малко или много себе си. И аз така в интернет намерих един човек, който ме кара да се чувствам специална или казано така – усещане за жена. Писнало ми е да се справям сама и винаги да се боря, без да имам рамо, на което да се опра или може би дори – да поплача. Когато срещнеш някой, който те кара да се чувстваш жена – няма по- голямо щастие 🙂
    Страхотен постинг 🙂
    –––––––––––––––––––––––––––-
    2. анонимен – Този разказ ми прилича на приказка с …
    05.08.2008 10:27
    Този разказ ми прилича на приказка с добър край.
    В живота по-често нещата се свеждат до това да те вкара в леглото си и ако не успее по някакви причини загубва интереса си, ако успее след време пак го загубва, но началото винаги е едно и също-умело, бавно и спокойно навлиза в душата ти,
    добър слушател, но за себе си не казва много.
    До като те разучава са най-вълнуващите взаимни преживявания, след това остава разочарованието, защото мъжете са по природа ловци, трябват им нови обекти за подхранване на егото и удоволетворяване на страстите. Чувстваш се използвана дори и да не си имала сексуални контакти с такъв човек. Остават хубавите спомени и вечният въпрос дали тези хубави преживявания не са били само твоя илюзия. Чувстваш как нещо умира в теб, може би вярата в хубавото в човека, има ли го изобщо?
    ––––––––––––––––––––––––––––
    3. zaycheto – …
    05.08.2008 12:57
    ‘“аномнимен“, не зная дали си мъж или жена. по-скоро имам усещането че си жена наранена по някакъв начин. Мног осе надявам да греша.
    Но тук в този разказ няма илюзия, няма болка, нищо не умира…да както казваш приказка с хубав край. Понякога и в реалния свят се случват хубави неща.
    ––––––––––––––––––––––––––––––
    4. анонимен – Позна, дано в реалния живот има п…
    05.08.2008 13:14
    Позна, дано в реалния живот има повече такива приказки, но не е лошо човек винаги да има едно на ум и да не си разтваря много душата пред непознати мъже, за които си мисли, че никога няма да види.Много често мъжете се възползват от нашите слабости и вероятно затова не обичат силните и независими жени. Разбира се има изключения, но тях човек трябва да ги търси с лупа, направо си е късмет да попаднеш на свестен мъжки индивид.
    Твоята приказка всъщност не е завършена, бих казала даже че е по средата.
    –––––––––––––––––––––––
    5. zaycheto – …
    05.08.2008 14:04
    напълно те разбирам за какво говориш. Но в случая, приказката е завършена. Нека да не забравяме че това е просто „приказка с добър край“ 🙂
    Продължението би било още по-хубаво, но мисля че няма смисъл от него в случая
    –––––––––––––––––––––––––––
    6. анонимен – 🙂
    06.08.2008 00:03
    i stranno da zvy4i razkaza ti e mn. zarejda6t,za6toto ot kraino vreme sam 4ela bukvalno sapunki…no tuk ima takakva 4istota i nejnost
    –––––––––––––––––––––––––––-
    7. bogsi – За мен си успяла да предадеш атмо…
    06.08.2008 21:57
    За мен си успяла да предадеш атмосферата. На някои места имаш леки грешки но ги пренебрегвам в четенето. Искам да питам, това случка от личния ти живот ли е?
    Ако трябва да бъда честен аз също намирам себе си на места в разказа ти. Много места.
    Би могла, за себе си, да го доработиш, защото наистина ми идва малко по средата, недовършено.
    ––––––––––––––––––––––––––––-
    9. анонимен – #
    07.08.2008 00:11
    Мда!Красив разказ за нещо красиво и реално?!Случват се и такива неща в живота, просто прекрасни!А продължението какво е ,ако мога да попитам ?
    Успех и много щастие!
    ––––––––––––––––––––––––––––
    10. miroluba55 – 🙂
    07.08.2008 11:38
    да, случват се такива неща в живота………магията на Skype……изживях го, невероятно е жаланието да бъдеш искрен и естествен там…да бъдеш разбран, оценен и защо не – обичан……….
    –––––––––––––––––––––––––––––-
    11. bezkrainost – опитах се
    07.08.2008 23:50
    опитах се да опиша това усещане в моя блог….. но ти си се справила много по-добре
    благодаря ти
    –––––––––––––––––––––––––––––
    12. анонимен – странно…
    08.08.2008 17:08
    Ами да,увлекателен разказ,но не зная доколко сантименталността в днешно време е толкова „масова“.Виж,жената-да,на нея малко и трябва,за да се почувства поласкана и едва ли не обичана (нищо против – и аз съм жена), но си мисля винаги и за още нещо, онова, което не се разкрива от отсрещния,онова,което всъщност е противовес на хубавото- не знам, може би греша, но съм на мнение, че едно такова перфектно изживяване,по подобен „виртуален“ начин си остава просто непълноценно преживяване. И аз съм имала такива срещи, но всички до една са останали просто еднократни срещи.
    ––––––––––––––––––––––––-
    14. rotazia – Дай Боже всекиму, но историята п…
    27.08.2008 12:06
    Дай Боже всекиму ,но историята познава и други случки , нали ? Бъди щастлива !
    ––––––––––––––––––––––––––
    15. анонимен – sisi
    02.09.2008 21:24
    strahoten razkazva4 si.. taka umelo…tanko.. i vaudo6eveno namira6 ni6kata .. kam sarceto… tozi razkaz mi napomnq ne6to… napomnq mi za edin 4ovek,prekrasen maj.. no mai se okaza samo v moeto vaobrajenie…no toi vse pak sa6testvuva.. vse pak e istinski… i realen…. neznam.. obarkana sam i to mnogo
    ––––––––––––––––––––––––––––
    16. zaycheto – …
    03.09.2008 22:25
    сиси, благодаря за хубавите думи. благодаря на всички ви, че четете с интерес.
    сиси, знаеш ли понякога мечтите и фантазиите е по-добре да си останат само такива, защото понякога не рядко реализирането им ни разочарова по един или друг начин. Няма нищо мила че си объркана, на всеки от нас се е случвало. Това е приод, които просто преминаваме понякога. успех ти желая
    –––––––––––––––––––––––––––––-
    17. анонимен – sisi
    03.09.2008 23:31
    ostanah smaqna 4e mi otgovori.. tuk se sblaskah s mnogo po6li ne6ta i obidi.. a az sam 4uvstvitelna jena i vzemam vsi4ko mnogo na vatre…. blagodarq ti.. vnimanieto ti e 4est za men…. no si prav 4e po dobre me4tite da si ostanat samo me4ti, a az me4taq 4esto… e nqma lo6o nali, no naistina razkazva6 strahotno.. napravi mi ogromno vpe4atlenie, 4e ima vse o6te hora koito pi6at i se izrazqvat taka prosti4ko i realno, milo i krasivo…. blagodarq ti otnovo, no se vlubiv v razkaza ti i 6te si go 4eta 4esto… prodaljavai da pi6e6.. i badi 6tastliv
    ––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    18. zaycheto – …
    04.09.2008 00:17
    Благодаря ти още веднъж Сиси. даваш ми вдъхновение да продължа да пиша. всъщност всичко стана толкова спонтанно и нещата просто сами се изписаха сякаш на хартията. Това ми е първия опит (тези няколко разказа) и честно казано се изненадах, че някой ги чете и че ги харесва най-важното 🙂
    ––––––––––––––––––––––––––––––––
    19. анонимен – sisi
    04.09.2008 10:05
    ooooooooooooo ti pak si mi pisala… no te sa strahotni.. kak nqma da gi 4eta… pi6e6 mnogo hubavo i uvlekatelno.. ne se podcenqvai .. nedei taka… usmihni se i prodalji napred.. prodaljavai v sa6tiq duh
    ––––––––––––––––––––––––––––-
    20. анонимен – anonimna
    29.09.2008 21:32
    kogato go 4etqh,vijdah sebe si v nego,no samo do predi patuvaneto,az vse o6te go o4akvam i bih zaminala,za6toto mislq 4e si zaslujava da se otdade6 na ne6to koeto te kara da se 4ustva6 strahotno,a tezi momenti v realniq jivot sa rqdkost

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s