Просто една приказка

Стандартен

Първия път, когато тя го видя в онази борова горичка между бунгалата, тя потъна в зелените му очи…Той имаше понизващ поглед – смесица от сила, нежност и власт и загадъчната му някак си леко тъжна усмивка допълваше цялостното му невероятно излъчване.

Тя беше омагьосана от тези очи, без да си дава сметка за това. Просто потъна за един кратък миг в тях и никога след това не ги забрави. Беше я страх да си признае дори пред себе си. Тя беше толкова запленена тогава, че дори не посмя да го заговори. Чувстваше се неловко. Търсеше контакт с него, но не знаеше как да подходи, не знаеше какво да му каже…цяла вечер докато бяха се събрали една весела компания в едното бунгало, тя просто стоеше и му подаваше цигарите. Не напрви нищо повече, просто приказваха, не смееше да го погледне в очите, защото можеше да се изгуби в погледа му. Беше толкова магнетичен…

По една щастлива случайност тя се сдоби с номера му. Все още не знаеше за какво би й послужил, не знаеше за какво би могла да му звъни, не знаеше какво би могла да му каже и с какво би могла да му привлече вниманието. И въпреки това, Тя запази телефонния му номер. Всичко започна невинно…преди около година. Те приказваха в скайп за най-различни неща, за живота им, за жени, за мъже…за всичко.

Скрити зад анонимността на интернет мрежата беше лесно. И у двамата почти веднага се зароди чувство на близост. Тя го допусна ужасно близо до себе си. Разказваше му неща, които не е разказвала на никого и не би ги разказала на никои друг. Разкриваше му душата си, плачеше, без той да може да я види. Може би затова беше по-лесно. Тя не знаеше дали той долавя настроенията й… Само можеше да гадае. Тя не искаше нищо от този мъж. Беше й достатъчно да може да поговори с него. Никой друг не е допускала толкова близо до себе си, вътре в себе си. Тя сякаш намери човек, който да я разбира. Човек, който да й напомня, че е жена, да я кара да се чувства жена.

Не не ставаше дума за любов, не ставаше дума за желания. Той също разкриваше душата си пред нея. Споделяше неща, които бяха скрити някъде дълбоко в сърцето му. И двамата се чудеха как може двама почти непознати да се чувстват толкова близки един друг… Тя му разказваше за връзката си, той също разказваше за неговата любов. Винаги намираха за какво да говорят. Тя искрено се радваше когато той се появеше в скайп-а. След въпросната екскурзия, която беше “виновна” да се запознаят и след толкова много откровени разговори те се видяха един път в едно кафене…и не знаеха какво да си кажат…тя се чувстваше неловко, но й беше изключително приятно да види отново този дълбок и чувствен поглед.

На никого не му е минавало през ума, че между тях може да се случи нещо. Тя беше пленена от мъжествеността му, от увереността която излъчваше, от нежността която виждаше в погледа му…но той й беше приятел и тя не гледаше на него по друг начин. Всичко беше невинно. След тази кратка среща на кафе, те дълго време се уговоряха кога да се видят отново, за повече време, да имат възможност да приказват, но този път очи в очи. Един ден решиха и тя му отиде на гости. Беше странно. Бяха си казали толкова неща и сега тя имаше чувството че не знае какво да му каже. В един момент Тя осъзна че и когато са очи в очи на нея й е също толкова лесно да споделя, както и когато приказваха скрити зад компютрите си.

За първи път на нея й се случваше да се чувства свободна да говори очи в очи с някого. Да говори за неща, които са дълбоко в нея, за неща които й е трудно дори на себе си да признае. Когато се прибраха вечерта, нещо вече беше станало. Тя почувства онази тръпка в корема, която не беше усещала от много години. С него й беше приятно, чувстваше се защитена, спокойна и сигурна. И онези очи…онзи поглед…силните ръце в които тя се почувства защитена и спокона…чувстваше се като малко дете, малко момиченце за което външния свят нямаше значние, тя вече се чувстваше закриляна. Беше в свят, в който нищо лошо не може да я достигне…в този момент той я повика да седне в скута му, тя го погледна в очите и просто се загуби някъде в тях…вече наистина нямаше значение нищо от външния свят…тръпката която усещаше дълбоко в корема си, постепенно завладя цялото й тяло. всеки милиметър от тялото й усещаше неговото тяло, неговия дъх, усещаше силата която той излъчва. Допира на неговата кожа до нейната я изгаряше, всяка фибра в нейното тяло се беше пробудила…той я накара да усети неща, който не беше изпитвала толкова години…изведнъж възбудата завладя цялото й тяло…тя нямаше нужда от нищо повече, стигаше й това, че усеща допира на кожата му до нейната, усещаше дъха му, усещаше докосванията по косата си и изпадаше екстаз. Вече беше се изгубила окончателно в онези очи…без желание да бъде намерена и спасена…

тя направи своя избор…

той също…

Той беше единствения мъж в живота й, който не искаше нищо от нея. Тя си даваше сметка, че има опасност да го загуби като приятел, даваше си сметка че ще му причини страдание по един или друг начин…последното нещо което тя искаше е да го нарани… И двамата направиха своя избор… Тя нямаше сили да се съпротивлява, срещу това усещане, което й беше толкова приятно и толкова необходимо в този момент.

За един миг времето просто спря за тях двамата…


Написано на

10.07.2008

Advertisements

About Ivelina Mihaylova

Ако искате да притежавате нещо направено от мен, Aко искате да зарадвате някого и да подарите усмивка ... Това е вашето място! Пишете ми и споделете вашите желания! e-mail: ivkahandmade@gmail.com skype: ivkahandmade

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s