Неговата малка Лолита

Стандартен

Той я наричаше „моята малка Лолита“…


Запознаха се в един хубав слънчев ден, допаднаха си още от първия път. Сродни души би казал някой. Веднага намериха общ език, тя се чувстваше добре в неговата компания.

Тогава тя беше малка, но пораснала преждевременно. Просто живота я беше принудил. Може би заради това успяха да намерят общ език.


Точно в този момент тя имаше нужда от сродна душа, имаше нужда от някого за когото може да се хване за да се измъкне от дупката в която беше попаднала.
Той беше самотен мъж дълбоко в душата си. Беше претърпял много несгоди, но някак си успял да намери начин да превъзмогне и да се справи с превратностите на живота.


Имаше семейство и въпреки това беше сам…Откровен до болка, умеещ да обича и оценява малките неща.
За него тя беше неговата малка Лолита. Караше я да се чувства сигурна. Никога не я излъга, показа й една малко по-различна страна на живота. Показа й какво е да изпитва удоволствие и как да извлича максимално от него дори от най-дребните неща. Научи я да обича живота.


Тя беше добра ученичка, попиваше всичко и беше жадна за още…Понякога си мечтаеше да избягат някъде надалеч, също като героинята от филма. Но това бяха само мечти, защото и двамата бяха стъпили здраво на земята и знаеха че това е невъзможно и нереално.


Той я научи да обича, да обича себе си, да обича живота си…Всеки път когато тя се озовеше в неговите обятия, се чувстваше като малка птичка- беззащитна и същевременно закриляна. В такива моменти тя осъзнаваше колко е уязвима и колко много й дава този мъж…


Той я научи да обича със всяка част от тялото си, да чувства със всяка част от тялото си…Когато я докосваше, тръпка на удоволствие се разстилаше и завладяваше цялото й тяло…Обожаваше да я докосва…Обожаваше да го докосва…Когато бяха заедно, нищо друго нямаше значение. Останалия свят не съществуваше. Тя потъваше в море от усещания, чийто вълни я заливаха и завладяваха цялото й същество…И двамата попадаха в един малък оазис от усещания, насред пустинята на ежедневието…Това беше тяхното спасение…Никой друг нямаше достъп до това райско кътче, което беше защитено от тишината и безмълвието…


Неговата малка Лолита постепенно порастваше и се променяше. Беше й трудно да открие човек, който да й създава толкова силни емоции, който да я кара да се чувства единствена и неповторима така както умееше да го први Той. За толкова много години тя никога не каза че го обича. Той също не го направи. Но всъщност думите бяха излишни. Тя го обичаше по един много красив и особен начин. По начин, по които нямаше да обикне никого друг. Тя имаше способността да обича всеки различно и еднакво силно.
…може би той я беше научил на това…Той я беше научил да живее.


И двамата живота ги беше научил, че хубавите мигове трят кратко и се случват по-рядко. За това те не пропускаха всеки шанс който им се отдаваше да му се насладят пълноценно. Не ги измъчваше съвестта, не бяха обременени с ежедневни проблеми…бяха свободни за един кратък миг, свободни да се насладят един на друг…свободни да изпитат щастието…


Тя обичаше да прокарва пръсти през косата му, да усеща кожата му как настръхва под нейните ласки…Обожаваше да го гледа в очите и да гледа как му доставя удоволствие…На неговата малка Лолита й беше достатъчно само това, че му доставя удоволствие. Тя му се отдаваше безрезервно…
Тя беше едно обикновено малко момиче, което получи един необикновен урок за живота, за неговата красота, за болката, за щастието, за желанията, за страстта и умението да се отдава безрезервно на удоволствието…


Тя завинаги си остана неговата малка Лолита…


Написано на

11.07.2008

Advertisements

About Ivelina Mihaylova

Ако искате да притежавате нещо направено от мен, Aко искате да зарадвате някого и да подарите усмивка ... Това е вашето място! Пишете ми и споделете вашите желания! e-mail: ivkahandmade@gmail.com skype: ivkahandmade

One response »

  1. 1. анонимен – sisi
    05.09.2008 14:40
    strahotno e.. i tuk otkrivam ne6to ot sebe si… znae6 li dosta ne6ta pro4etoh tuk.. no tvoite nai mi dopadnaha… vlubih se v tova koeto si pisal .. kak uspqva6.. tolkova prosti4ko opisano, a ostavq takava dalboka dirq v du6ata ti.. laha takava nejnost.. i sa6tevremenno ogromna bolka.. ot ne6to nedoizjivqno…. vlubena sam vav tvoite razkazi.. dalboko proniknaha v du6ata mi i ostanaha tam… jelaq ti.. ako ne si sre6nal onazi golqmata edinstvena lubov, da q sre6ne6 i da bade6 6tastliv
    ––––––––––––––––––––––––––––––
    2. анонимен – venko1978
    01.11.2008 00:44
    Oще едно много добро!
    Пак си надминала себе си-нямам думи!
    ––––––––––––––––––––––––––––––-
    3. ivanita – добър учител.
    01.11.2008 18:43
    трябва да умеем да ценим мига….

    /сиси-нищо лично-ама е добре да пишеш на кирилица-така ще четат коментарите ти повече, както и да се обръщаш към дамите в женски род /
    цитирай

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s