Зловеща приказка за….

Стандартен

Имало едно време една жена. Разбира се на света имало по същото време  и други жени, но тя била някак си по-различна.


Не нямала остри уши като на елф, нямала антенки по главата си, и не била зелена. имала си точно два стройни крака, два броя нежни ръце, имала дълга и мека като коприна коса. Очите й били олеми с бадемова форма, кафеви и много, много дълбоки. Тя била просто човек. Родила се в семесйтво на простички хорица, обикновени. Била чакано много дълго дете. Съчицето й забило в момент в който вече отчаянието, че нямя да си имат детенце, все повече завладявало съзнанието на нейните мама и татко.


Каква била радостта, когато тя помръднала за първи път в утробата на мама, когато ритнала за пръв път, когато се родила и поела първата глътка въздух, когато мама видяла най-съвршеното същество на света с розова прозрачна кожа, малки ръчички и крачета и чула най-прекрасната песен за майчините уши – първия плач на бебето, на малката принцса…Какво щастие било, когато направила първата си несигурна крачка самичка, поклащайки се  несигурно на пухкавите си крачета и протягайки ръчички към мама и татко. Какава радост, при първата дума, излязла от мъничките й уста. След това непрекъснатото й бърборене всекидневно носело радост на мама и тати, на баби и дядовци…Първата рокличка, пъвия ден в детската градина – вярно съпроводен с искрени сълзи, но много скоро малкото момиченце се приспособява и си намира мястото в това малко общество състоящо се от децата и лелките в гадината. Първия учебен ден и съпроводените с него емоции, страхове, очаквания и радости…Първата целувка на вече порасналото момиче, първото интимно п реживяване на младата дама…Първия поглед, срещнал правилни човек…Сватбата…

Малкото момиченце изведнъж се превърало в жена, намерила любовта и заживяла щастливо с младежа, покорил сърцето й. Годините си минавали, красиви, шарени, изпълнени с емоции и очаквания, с мечти… Но тук се появил проблема. Малкото до преди няколко години момиченце, вече пораснало и създало свое семейство, искало да има и детенце. Бебето било липсащото парченце от пъзела на живота, за да бъде той съвършен и изпълнен с хармония.

И ето един ден мечтата на младите хора се сбъднала. На мама една сутрин й  прилошало, чувствала се някак странно, гърдите й били напрегнати и усещала тялото си по-различно. Кака била радостта в очите й когато теста за бременност показал две чертички. Не повярвала и направила още два. Отново били положителни. Нямала търпение бдещият татко да се прибере зада му съобщи щастливата новина Дощъл и този момент. Той е прибрал от работа а тя го посрещнала на вратата и двамата се прегърнали и заплакали от щастие. Седяли на входната врата и съседите, които минавали ги гледали в ндоумение. Но нищо нямало значение в онзи момент. ТЕ били щастливи!

Първото посещение при гинеколога, минало много добре. той им показал на видеозона малкото колкото грахово зрънце  съюетво носещо в себе си живот…Там вече туптяло миниатюрно сърчице. Така минали 5 месеца, безгрижно и щастливо. Младите родители тръпнели в очакване на големи ден. Но една стрин…
Една сутрин бъдещата майка се събудила от някакво усещане, тревожно. Инстинктивно, подъзнатело знаела, че нещо с бебто й не е наред. Станала от лелото и ужас се изписал на лицето й когато видяла червената локвичка кръв на чаршафите. Събудила съпруга си и той я завел в болницата. Там веднага сезаели с лечението й и опитите да спасят мъничкото същество, което вече в началото на шетмеечния си живот, било напълно оформено човече на въшен вид, но за съжаление крехкото му телце още не било готово да е справи с суровия свят извън майчината утроба.

Диагнозата била тежка и категорична. Отлепване на маточата стена и последащ неизбежно спонтанен аборт. Присъда тежка и окончателна, неподлежаща на обжалване. Много скоро станало и неизбежното. Тялото на жената, се освободило от малкото същество, не успяло да се развие напълно, поради краткия му живот. Плода бил изхвърлен в коша за биологични отпадъци в родилното отделение, като стара, счупена и ненужна вече играчка. За съжаление тялото на „Малкото“ момиченце, отгледано с толкова любов и открило любовта в живота си, не успяло да се справи с отговорната задача, да задържи и отгледа един нов живот.
…Седяли прегърнати дълго време на прага на врата, да на същия онзи праг, където Тя съобщила новината, че ще имат бебе, където седяха прегърнати и плакаха с часове от щастие. Сега на същото онова място Те отново седяха прегърнати и плачеха, но този път сълзите им бяха горчиви…много горчиви и болезнени. Сълзите им сякаш изгаряха кожата на измъчените им лица, правейк иси път надолу…опитвайки се да стигнат до сърцата им, за да ги изгорят и унищожат и тях…драпаха и дерзаеха неистово, търкаляйки се една по една…Но не всичко беше загубено все още. Двамата опечалени родители, не бяха изгубили всичко. Щяха да имат още възможности, още шансове…

Така минаха няколко години в безплодни опити да заченат бебе. Някой беше решил да не даде шанс на първото им бебе, някой всевишен или просто природата…никой не знае това, просто такива неща се случват понякога, колкот и да е жестоко. Нма виновни, Няма обвиняеми…има само потърпевши в тези случаи. Огромна беше болката им, когато опитите им не се увенчаха  с успех. Така желаното бебе не идваше. Всяка сутрин тя ставаше с да се събуди неразполжена, с напрегнати гърди и онова особено чувство дълбоко вътре в нея. Винаги имаше тест за бременност, подготвен в банята, в очакване да покаже така желаните и очаквани ДВЕ чертички. Но природата беше решила друго за тези млади хора. След множество болезнени, неприятни и досадни изследвания и прегледи, единственото възможно нещо беше зачежане „in vitro“. Трябваше да оплодят няколко нейни яйцеклетки, една по една в изкуствена среда , в епруветка тябваше да бъде заченато тяхното бебе, за да му дадат шанс да оцелее. Те бяха готови на всичко. Не бяхаединствеите с този проблем. Много жени страдаха от безплодие и това беше единствения им щанс да си имамт свое бечбе.

Но, тук идва мястото и налощите в нашета приказка. Нали във вяка приказка, има и лош герой. Но този тук беше чудовище, не просто лош, не просто ужасен а чудовищен. Това беше здравната система на красивата страна в която нашите герои живееха. Тя беше много несъвършена и враждебно настроена, към тези които имаха нужда от нея. Но както всички било те добри или лоши герои, си имат учител и създател, който ги прави такива каквито са и изгражда техния характер, така и нашия лош новопоявил се в приказката герой си имаше своя Ужасен, лош и несъвършен родител.  А именно тези, които създават законите, правната система на тази красива иначе Страна и които уж трябва да се грижат и възпитават децата си. Едно от които е Здравеопазването. Чрез него да се грижат за тези, които имат нужда, да го зпитават в човечност.
Нашата майка, се беше сблъскала вече лице в лице с това недобронамерено, разглезено и невъзпитано дете. Нямаше пари за процедурите, които шяха да я дарят с денце. То за какво ли има пари в тая приказна страна, но този проблем, би трябвало да е приоритетен, при положение, че прираста е отрицателен.
И така, нашата майка събра други майки, потърпевши и застана на чело на тях и реши от името на всички да поиска сметка и да се опита да вразуми неразумния „родител“ на здравеопазването. Отиде там, в неговия дом, с огромнта си болка, нейна лична и тази на множеството останали жени с нейния проблем, и се опита да поговори открито, да защити правата на всички по достоен и честен начин. Но нали отива при лошия герой, той подобаващо се държи, като я обижда публично, подиграва й се и й предлага да я дари с така дълго очакваното дете лично! И още по-глямата налост е, че този лощия се крие и не си признава, какви мераци е имал към бедната изтрадала жена. Още по-долно е, че техния (на лошия герой) родителски комитет защитават и прикриват виновника.

Може би ще си помислите, че приказката завършва тук. С неособено добър край, но аз не съм сигурна. Знам само, че приказката ще продължи, както и много други приказки като нея. Но имам си макар и малката надежда, че все пак може би края няма да е толкова лош. Ще видим, само времето и нашите усилия ще покажат.

Тази приказка, всъщност си има съвсем реални герои.Вижте  ето ТУК


Написано на

18.12.2008

Advertisements

About Ivelina Mihaylova

Ако искате да притежавате нещо направено от мен, Aко искате да зарадвате някого и да подарите усмивка ... Това е вашето място! Пишете ми и споделете вашите желания! e-mail: ivkahandmade@gmail.com skype: ivkahandmade

One response »

  1. 1. krotalka – Някой може да се издразни
    18.12.2008 12:35
    и да заяви, че темата е изтъркана и по нея вече е писано!
    Не съм на това мнение!!! Това е тема, за която трябва да се пише непрекъснато! Да се напомня и да не се остави да заглъхне и забрави! Те наглеците(дупедатите) на това разчитат.

    Хубава и изстрадана приказка!
    ––––––––––––––––––––––––––––
    2. анонимен – 4udesna prikazka mili4ka, napalno …
    18.12.2008 12:59
    4udesna prikazka mili4ka, napalno razbiram jenite koito nqmat deca… no jivota e pred tqh, 6te uspeqt da postignat me4tata si… razkazva6 strahotno..kade se izgubi.. dosta vreme te nqma6e
    ––––––––––––––––––––––––––––
    3. анонимен – Поздравления! Много силна исто…
    18.12.2008 13:12
    Поздравления! Много силна история! Радвам се, че по проблема пишат все повече хора.
    С човешката болка никой няма право да се подиграва!
    Миралюб
    ––––––––––––––––––––––––––––
    4. zaycheto – krotalka
    18.12.2008 14:21
    И аз не мисля че темата е изтъркана и едва ли ще се изтърка някога. Това са „болни “ въпроси, който разяждат цялото ни общество. Трябва да се говори. Все от някъде се тръгва.
    ––––––––––––––––––––––––––––
    5. zaycheto – анонимен 2
    18.12.2008 14:26
    Да чудесна приказка, за съжаление не е само приказка, но такъв е живота! Да права си, че живота е пред тях, но това не означава, че трябва да им отнемаме надеждите и да ги лишаваме от най-милото. Не означава че трявба да изнасилваме душите им и да ги караме да се чувстват виновни за каквото и да било.
    Не съм е изгубила, тук съм и следя какво става 🙂
    Просто когато напиша нещо, влагам прекалено много емоция в него и след това имам нужда да се възстановя, емоционално да се заредя отново
    –––––––––––––––––––––––––––––
    6. zaycheto – анонимен 3 – Миралюб
    18.12.2008 14:32
    Повече хора трябва да говорят за проблемите. И не сам оза тези, които ги засягат пряко. За съжаление има много, много проблеми у нас и всички си затварят очите. Радвам се че нещата започват да се прменят в положителна посока. Поне се чуват някакви гласове. Крайно време е да започнат да гледат на тези жени с уважение. Все пак те имат желание да родят и отгледат бъдещето на нацията. Достойни за уважение!
    но проблема не е само с тях, същото е положението и с хората увреждания например, и с онкоболните, и т.н. списъка е много много дълъг.
    Всеки носи в себе си болката на нещо изгубено и се стреми да си го върне. Всички тези хора са достатъчно силни и изстрадали за да се отнасят по този долен начин с тях.
    –––––––––––––––––––––––––––––––
    7. cefulesteven – Невероятно силно!!!! Чове…
    19.12.2008 07:30
    Невероятно силно!!!!

    Човешки! И с много чувство, каквото липсва в системата която живеем.
    –––––––––––––––––––––––––––––––
    8. zaycheto – cefulesteven
    19.12.2008 10:06
    Системата няма чувства, но поне трябва да има справедливост и равнопоставеност. Но това е само като добро пожелание за съжаление. аз все пак съм оптимист!
    Благодаря ти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s