Monthly Archives: декември 2009

Пъстърва във фурната

Стандартен

Може да не ви е интересно, ама аз да си споделя кулинарния опит. Не за друго, защото просто останах очарована от себе си /ама много съм скромна нали/. Ох като се сещам пак огладнявам. Жалко, че не се сетих да  снимам готовата риба преди да я „ометем“.

Та така, да преминем по същество!

Тази вечер правих пъстърва. Стана разкошна, крехка и сочна 😉

За целта ви трябват:

1 брой фурна /работеща на около 200-250 градуса/

1 бр. Тава

1 бр. Торбичка за печене на пиле (като тези от рекламата на „Маги – сочно пиле“) – аз използвах такава с цел да не ми замирише фурната на риба 😉  но резултата беше изненадващ и за мен даже.

Пъстърва – размер и брой на рибките според случая и желанието ви 😉

За подправки аз използвах:

# скилидки чесън,

#черен пипер,

#сол,

#босилек

#розмарин

#сусамово олио – по  няколко капки върху всяка риба

#малко олио

#4-5 супени лъжици вода

Приготвяне:

Рибата се изчитва и в коремчето й се поръсва със подправките, слагате по 1-2 скилидки чесън във всяка рибка, осолява се на вкус.

Ако имате време и я оставите с подправките и солта да престои поне 20-30 мин. ще стане още по-ароматна и вкусна. Аз днес нямах време да я чакам, бяхме гладни.

Слагате след това рибките във торбичката за печене / ако нямате такава в момента, може да я завиете и с алумииево фолио/ а може и без да я покривате. Просто в този случай сложете малко повече водичка, за да не прегори.

Затваряте торбичката, слагате в една тавичка и пускате фурната на 200-250 градуса. При мен се опече за около 20-30 мин.

След това, сядате покрай масата и се наслаждавате на това бързо, лесно и вкусно кулинарно чудо.  Ако ви се намира и чаша бяло винце … мммм обадете ми се, с удоволствие ще дегустирам вечерята ви ;))))

Национален ден на Хората с увреждания /3.12/

Стандартен
Днес е националния ден за хората с увреждания!

Ако все още има човек, неразбрал какво е това чудо „човек с увреждане“ ще ви кажа – това е едно същество, човек по презиумция и по документи, само дето почити никой не го зачита за човешко същество. Човек РАЗЛИЧЕН (чудя се дали има двама души напълно еднакви, но така са решили да ги наричат – различни).

Това е една група от хора, която обществото ни се стреми да игнорира и да се опитва всячески да забрави за тях или да направи така, че да се затрият отлицето на земята посредством естествения подбор /Теорията на Дарвин/.

Чудите се как става това ли? – ами много лесно и просто:

*Мизерни пенсии от държавата;

*Мизерни добавки за „социална интеграция“;

*Мизерни социални помощи;

*Некачествени технически помощни средства;

*Недостъпна архитектурна среда;

*Некачествено образование;

*Редица пречки на трудовия пазар и почти невъзможния достъп до нормална и желана професия съчетано с мизерна заплата;

*Недружелюбна здравна система /не само за хоратас увреждания, но там се усеща най-много/….

Примери много, не си струва да продължавам,защото списъка ще стане ужасно дълъг и досаден за четене. То и няма нужда от много писане, просто ако се огледаме какво става около нас и ще ни стане ясна картината на нашето съвремие, на нашета демокрация.
Мисля, че на всички им стана ясно какво е да си човек с Увреждане у нас.

Интересно преживяване, покачващо адреналина, нали!

А сега за 3-ти декември.

Имаме си ден за борба със СПИН, ден за борба с рака на гърдата, ден за борба с тютюнопушенето, ден на майката, ден на детето….а да не забравя и въпросния ден на хората с увреждания.

Защо трябва да има специален ден, за да се забележи нещо, което е толкова ярко че, ще ни избоде очите… всеки ден. Да не би майката да е Майка само един ден в годината, детото да е дете един ден в годината, болните от спин, рак и те ли са болни само един ден от година, ами пушачите…ами останалите, който останаха неназовани, ами сираците, децата лишени от родителска грижа и също така отхвърлени от обществото /да не говорим пък и за децата с увреждания/…

Какво значение има един ден се питам аз, това ще ни направи ли по-малко хора с увреждания, ще ни признаят ли поне за ден за равнопоставени, ще изчезне ли съжалението и обезличаването ни в погледите на т.н. „нормални“ хора поне за ден…Едва ли!

Равносметката:

Може би някой е прочел случайно /съмнявам се да са значителен брой лица/ същата статия в един друг мой блог. Да написах го преди една година. Надявах се, че все някой ще се замисли, ще започне да разсъждава върху проблема…
Както и да е.

От миналата година до сега не виждам да има някаква промяна, поне не положителна.
* Пенсийте ни както се вижда ще се замразят;
* Въвеждат поредните невъзможни за изпълнение критерии за отпускане на помощи за отопление и др. подобни…

В нормалните „бели“ държави последното нещо,  което орязват е бюджета за социални разходи.
А тук спрестяват първо от разходите за лични асистенти, от разходите за помощи за отопление, от пенсиите на болни и самотни хора…

Не казвам, че хората с увреждания трябва да получават само „помощи“. Ние трябва и искаме да рабоим. Така ще бъдем полезни и насебе си  и на държавата.
Но какъв избор ни оставят след като не ни вземат на работа а сега ни орязват и мизерните и без това доходи!

Така, че не ме обвинявайте че пускам една и съща статия за втори път. Правя го, защото тя е моя ‘рожба’ и най-вече защото тя продължава да е актуална и след една година.