Monthly Archives: ноември 2009

My Sister’s Keeper

Стандартен

My Sister's keeper

Заглавие: Споделен живот                                                Година: 2009

Режосьор: Ник Касаветис                                                 Държава: САЩ

Жанр: Драма                                                                  Времетраене: 106 мин.

 

 

В ролите: Абигейл Бреслин, Камерън Диас, Алек Болдуин, Джоан Кюсак, Томас Декер, София Василиева, Джейсън Патрик

Кратко резюме:

Една житейска история /за съжаление позната на немалко семейства/ за болка,
любов, стремеж към живот, борба както със смъртта, така и със самия себе си. Всичко това съчетано с неверотна и блестяща актьорска игра, която пресъздава реалността и вдъхва живот на сценария.

Ана Фицджералд (Абигейл Бреслин) не иска повече да се чувства длъжна да помага на родителите си (Камерън Диас и Джейсън Патрик) в борбата им да спасят живота на по-голямата й сестра Кейт (София Василиева), която е болна от левкемия.

В борбата с болестта на дъщеря си, смейството стига до крайности.

Филма е много силен и въздействащ. Всяка следваща сцена е по-силна от предходната. Той повдига много въпроси и поставя под въпрос

основни етични принципи. Ставаме свидетели на какво е способна една майка за да спаси детето си. От друга страна се питаме оправдани ли са средствата.  Смъртта е неизбежена, макар и нежелана част от нашия живот. Понякога просто приемайки фактите и научавайки се да живеем с мисълта за действителността е най-доброто решение.


 

Advertisements

Първи опит за козунак

Стандартен
С риск да ме помислите за луда /не че ще е лъжа де какво толкова  #Crazy/ захванах се в 21.00h.  да правя козунака. Прибрах се от работа, хапнах малко и запретнах ръкави. Само че малко се притеснявах, поеже нямах под ръка жива мая, изпозвах на др. йоткер на прах. Притесненията ми са били напрази в крайна сметка, всичко си стана както трябва. Е почти 😉
Само един съвет, ако някои реши да прави козунак за първи път като мен, трябва да втасва поне два часа на топличко преди да се сложи да се пече. Температурата в стаята /кухнята/ трябва да  една и съща през целия процес на замесване,  втасване и т.н.
Забавно е, пък и вкусно в крайна сметка.
Да са живи и здрави момичетата от форума на BG-Mamma.
Ето го резултата и от моя първи опит за козунак във хлебопекарната.
Козуначе
Козунак – max-mama
Продукти:

 

3 яйца /единият жълтък се отделя за намазване/
200 г захар
75 мл мазнина /олио или олио + свинска мас/
250 мл прясно мляко
20 г прясна мая
660 г брашно
настъргана кора от лимон /аз сложих лимонова есенция/

Половината от прясното мляко /125 мл/ + маята + 1 с.л. от захарта + 1 разбито яйце + 1 щипка сол + брашно / да стане каша като боза/ – всичко се смесва в една по-голяма купа и се оставя да втаса на топло /в друг съд с топла вода например/.

Забележка: Ако маята е суха поставете маята в брашното. Не е нужно да втасва предварително. Тази рецепта е адаптирана за хлебопекарна Аляска по принцип. Но юе стане във всяка една, стига да ви се хапва вкусно домашно козуначе 😉

В контейнера се слага другата половина прясно мляко /125 мл/ затоплено леко, + разтворената в него захар, добавя се приблизително половината мазнина, разбитите 2 цели яйца + белтъка от третото, маяната смес /вече втасала и 550 г брашно.

Аз се чудех доста дали за маята брашното е отделно от посочените в началото 660 г, затова си изтеглих повечко, не съм мерила с точност грамовете, нито тези 550 сега, но долу-горе толкова. Ако искате, се придържайте се точно. Тук се пуска програма 3 с продължителност 3 часа и 40 минути. Започва месене, което е 10 минути. През него аз добавях брашно долу-горе до хубава топка, т.е. да се събере тестото. Като спря месенето, изчаках тестото да почине 10 минути, спрях програмата от бутона старт-стоп /задържаш го продължително, изпиуква машината/ и зададох отново програма 3, и така стартира отначало месен. Тогава се добавя есенцията и при нужда още брашно, до оформяне вече на хубава топка / да не маже под бъркарките и да не остава брашно/. Като свърши месенето, пак спрях машината и направо зададох същата програма пак отначало.

Тук вече се добавя останалата мазнина на три пъти. Наливаш малко, машината си меси, като минат да речем 2 минути слагаш още малко, пак да минат 2-3 минути и тогава добавяш и третата част мазнина. При нужда, накрая добавяш пак малко брашно, но по много мъничко, на порции. И тук аз вече оставих програмата да си върви. Ако видите, че има нужда, топката не се е дооформила, няма проблем пак да спреш програмата и да пуснеш наново отначало месенето. Тук аз зарязах машината и само отвреме-навреме ходех да гледам как върви втасването.

Накрая почнах да се притеснявам, че тестото ще изскочи, затова като видях, че реално има такава опасност / някъде около час и 10 минути преди края на програмата/, извадих тестото с намаслени ръце, капака на машината се затваря, да не избяга топлото. Разделих го на две. Едната част оформих на плитка, върнах в контейнера.

Евентуално ще има нужда да си довтаса, затова може да  се спре машината / тя си помни програмата десетина минути, но е топло вътре/, тук мажем с жълтъка, ръсиш захар и след това да я включиш отново и програмата си продължава с печенето, което е 1 час преди края. Ако пак не е довтасало, оставяш пак на изключена машина  и след това пускаме програма 12 – Печене само. Има вероятност в суматохата да забравим мазането с жълтъка и захарта, не е фатално. Втората част от тестото оформих в кръгла тавичка /затова прилича на питка повече/и го сложих във фурната завито с хавлиена кърпа на 50 градуса с вентилатор да си втасва. След това се маже и се ръси захар.

Пече се на 150-160 градуса, че бързо прегарят. Втората доза, която правих, пекох във фурната /този от снимката/. Козуначето опечено във хлебопекарната също стана хубаво, но не придоби толкова апетитен вид. Проблема е, чеконтейнерчето на моята машинка е вертикално.

Да ви е сладко!

 

Домакински му работи

Стандартен

 

Това е пълнозърнесто хлебче, изпечено в моята хлебопекарна „Аляска“. Най-сетне се сдобих с така жадувания уред.
Моето хлебче
Не съжалявам изобщо за направения избор 🙂
Хлебчетата стават невероятно вкусни и ароматни. Ако си направим калкулация, няма да излезе по-евтино от хляба в магазина, но поне ще знаем какво ядем и ще го направим по свой вкус и желания. А защо не и да се позабавляваме в кухнята и да експериментираме.
Като събера малко повече опит и набор от изпробвани рецепти и експерименти, ще ги публикувам тук 😉

 

Секс услуги за хора с увреждания – тема табу или просто необходимост

Стандартен

В днешно време напрегнатия живот, който водим, ежедневните битови проблеми, еднообразния начин на живот, притесненията за това как ще „вържем” двата края, все по-честите изблици на агресия сред обществото и какво ли още не ни влияят негативно на психиката а от там и започват проблемите с физическото здраве. Човекът е единствения биологичен вид, който прави секс за удоволствие. Отдавна на секса не се гледа само като на метод за продължаване на рода. Научно е доказано, че той влияе благоприятно на нервната система на човека, успешно се справя със стреса. Хормоните на щастието, които се отделят по време на секс повлияват благоприятно лошото ни настроение, дори и депресивните състояния причинени от не много лекото ни ежедневие. Изследвания в тази област показват, че оптималната доза секс е 3 пъти седмично. По този начин се активизира имунната система, ставаме по-устойчиви на вируси и усмивката се появява по-често на лицата ни. В крайна сметка всеки сам решава и преценява кога и колко често има нужда от се разтовари от напрежението по този приятен и полезен начин.

Но какво се получава, когато даден човек поради някакво увреждане не може да намери партньор. Тялото е увредено, движенията са затруднени или невъзможни…но това е само външната обвивка. Какво става вътре в тялото на този човек, какво става с неговите желания, с неговите потребности…хормоните му функционират правилно, от това следва извода, че той има същите желания и потребности като останалите, т.н. „здрави” хора. Но какво казва нашето общество по този въпрос? – отговора е „Нищо”! Просто за това не се говори. Това е тема Табу в нашето общество.

Схващанията са, че човек когато има увреждане не е способен и дори едва ли не няма право да изкарва на повърхността желанията, които се пораждат у него. Едва ли не той няма право да изпитва подобна нужда. Това е насаждано у нас в течение на много години. Хората с увреждания жиеят в изолация, далече от хорските погледи, лишени от всякакви нормални социални контакти. Според мен основна грешка в отглеждането и дори рехабилитацията на дете с увреждане и в последствие възрастен човек е това, че подхода към него е чисто медицински. Единственото, което се опитват да коригират лекари, рехабилитатори е тялото. Но човек не е само жива маса от кости, мускули и кожа. Той има и други потребности, потребности на едно друго ниво, а именно емоционални. Тялото не е само физика, то е и психика. Един лозунг от близкото ни минало изниква в съзнанието ми като говоря за тези проблеми – „Здрав дух в здраво тяло”. Ето това според мен е правилната рецепта за възстановяване на баланса в организма. Трябва да се обръща внимание на желанията и потребностите на хората с увреждания.

За каква интеграция говорим, когато лишаваме хората с увреждания от една повече от нормална потребност – потребността от секс! Много хора са затворници в собствените си домове, не могат да излязат сами на вън, понякога не могат и да се обслужват сами или просто им е по-трудно. Хората са различни, различни са и нагласите. Какво лошо има в това сексуалната услуга да е залегната в социалните услуги за хора с увреждания. Нали основния принцип на социалните услуги, техния смисъл е да помагат на хората да живеят един по-нормален живот. Ние не откриваме топлата вода. В Холандия например човек с увреждане един път месечно може да се възползва от секс услуги, като за това заплаща държавата. А и не само там. В Холандия хората по-различни ли са. Не сме ли от един и същи биолоичен вид. Нямаме ли еднакви потребности. Само че при нас като се заговори за секс веднага се намира някой да каже, че това е срамна дума, мръсна, това е тема Табу! Защо трябва да сме по-различни, защо трябва да се срамуваме от потребностите си. Убедена съм, че ще се намерят и „моралисти”, който ще заклеймят идеята като неморална, срамна… Тях мога да ги попитам само едно – Вие като задоволявате тази си потребност, гледате ли на това като на грях или се срамувате?

Да ние имаме увреждния, но ние сме преди всичко Хора. Искаме само това, което ако не бяхме затворници в собствените си тела, щяхме да имаме възможност да правим, без да се унижаваме, да бъдем убиждани или да чакаме подаяние защото с мизерните пенсии отпускани от държавата ни и смешните добавки за социална интеграция не можем да си позволим този „лукс”. Едно развито и цивилизовано общество (за каквото се смятаме и ние) трябва да е отворено към ВСИЧКИ проблеми на свойте граждани.

Read the rest of this entry