Призрачно

Стандартен

От призрачната бяла мъгла, нахлула в неговата стая през отворения прозорец, постепенно започна да се оформя силует на жена. Дълга и мека като коприна коса, спускаща се на вълни по гърба, нежна кашмирена кожа с цвят на мляко. Под тънкото й наметало прозираха идеално оформените й като полумесеци гърди. Настръхналите й зърна издаваха нейната чувственост и темперамент. Тя нямаше лице. Но то не й бе нужно. Тя съчетаваше грацията на дива котка и женственост. Притежаваше и нещо много ценно и силно – власт. Власт над Него…

Той беше богат, с високо самочувствие и не ценеше много човешките взаимоотношения и чувства. За него бяха важни лукса, парите и красивите жени. Мъж на средна възраст, привлекателен не само с голямата си банкова сметка. Дълбоките зелени очи , няколкото бели кичури в косата и трапчинката на волевата брадичка, му придаваха завършения вид на красив, зрял мъж запазил момчешкия чар в себе си. Жените не оставаха безразлични към перфектната му визия. Привличаше ги и атлетичното му тяло. Каквото и да облечеше, изглеждаше като излязъл от страниците на модно списание. Тридесет и девет годишен, красив, богат и несемеен. Винаги заобиколен от красиви жени. Какво повече би могъл да иска човек…

Но той беше нещастен. Зад перфектното му лице прозираше самотата и някаква неясна, подтискана болка. Имаше нещо, което го измъчва. Някаква тайна, която прояждаше като червей вътрешностите му унищожавайки малко по малко същността му. Навремето като момче беше лекомислен, сега беше станал суров и непреклонен. Както в работата си, така и в личния си живот. Суров към себе си и към жените, които притежаваше. Да, казвам „притежава“, защото точно това бяха те за него – собственост. Обичаше да доминира. Не си позволяваше да изпитва чувства. Правеше с жените каквото си поиска. Не зачиташе техните чувства, потребности и желания. Най-странното бе, че никоя не се оплакваше и не виждаше нищо нередно в поведението му. А на моменти, се превръщаше в звяр. Той беше хищник – привлекателна външност, притегателен поглед, красив глас и вродено умение да манипулира. Той беше като онези месоядни растения, изглеждащи и ароматизирани приятно за плячката си, но криещи разяждаща плътта киселина дълбоко в недрата си. Горките момичета, имали нещастието да „залитнат“ по него, бяха като онези насекоми, привлечени от измамната красота и аромат излъчвани от хищното цвете. Хипнотизирани и лишени от способността за трезва преценка, искащи единствено да опитат божествения нектар на цветето, те сами отиват към своята гибел. Веднъж кацнали на цвета му, те биват погълнати и унищожени.

Той не чувстваше угризение от това, което е. От дете беше свикнал да получава и заради това смяташе, че всичко му е позволено. Заради това всяка вечер си лягаше с поредната красавица. Поредната негова жертва. Никога една и съща жена не влизаше втори път в леглото му. Не помнеше имената им. Даже понякога изобщо и не ги питаше как се казват. За него не бяха личности. Просто поредната играчка. Името беше излишно бреме за него. Не помнеше лицата им. Какво значение имаха индивидуалните черти, след като си ги избираше всичките красиви. Е понякога се забавляваше по свой си начин, вкарвайки в леглото си и някое по-обикновено момиче. Забавляваше се като й говори красиви думи, красиви обещания…и до сутринта вече е разбил и изпепелил поредното сърце. Беше му забавно да се прави на „Бог“ – да сътворява и да унищожава сътвореното, когато и както си пожелае.

Поредния работен ден, ежедневните задължения…ежедневните завоевания… По принцип най-обикновен ден трябваше да е. С тази малка разлика, че му предстоеше командировка. Трябваше да замине на някакъв семинар за два дена. Нямаше нужда да си взема нищо за пътуването и престоя, защото в хижата в която щеше да се проведе семинара, той имаше стая (по-скоро апартамент), която беше закупил преди година. Беше си я обзавел по свой вкус. Имаше си всичко необходимо там. Преди година реши да се поглези с тази покупка, защото често пътуваше до там за семинари, обучения, бизнес срещи… Предпочиташе да си има свое местенце. Можеше да си го позволи и се възползваше от това максимално.

Написано на

16.04.2009

Advertisements

About Ivelina Mihaylova

Ако искате да притежавате нещо направено от мен, Aко искате да зарадвате някого и да подарите усмивка ... Това е вашето място! Пишете ми и споделете вашите желания! e-mail: ivkahandmade@gmail.com skype: ivkahandmade

One response »

  1. 1. cefulesteven – И има, има такива мъже. Крайно вл…
    16.04.2009 06:20
    И има, има такива мъже.
    Крайно влюбени в себе си.
    ––––––––––––––––––––––––––
    2. jwk – Kъм zaycheto
    16.04.2009 11:59
    Здравей! 🙂 Това, което прочетох ми хареса най-вече заради лекия и приятен стил, който притежаваш. Случвало ми се е да чета произведения на други блогъри, но обикновено не стигам до края за разлика от този път. Жалкото в този случай е, че описания от теб „мъж“ не заслужава да притежава нито една жена и за такива като него просто не трябва да се пише. Имам предвид, че не трябва да му бъде обръщано никакво внимание. Повярвай ми познавам такива типове и всичките момичета, които успеят да им се хванат на въдицата са с извинение пред теб „курви“. Донякъде и аз съм бил толкова прост спрямо момичетата, но го правех само заради славата, а не заради самото момиче. Пък и съм си намерил майстора… 🙂 Поздрави! 🙂
    ––––––––––––––––––––––––––––––––
    3. zaycheto – cefulesteven
    18.04.2009 09:04
    Да за съжаление има и такива и не само мъже бих казала.
    Да си призная честно, замисъла на разказа беше съвсем различен, но в крайна сметка се получи това. Като се замисля, героя изглежда прекалено истински и реален. Тъжна реалност за съжаление. Но, такъв е живота и хората са различни.
    Усмивки Стеф 🙂
    ––––––––––––––––––––––––––––––––
    4. zaycheto – jwk
    18.04.2009 09:11
    Благодаря за хубавите думи 🙂
    А колкото до „мъжа“ както казах преди малко, това е художествена измислица. Ама малко прекалено реална се получи.

    Но ще си позволя да не се съглася с теб, че на подобни личности не трябва да се обръща внимание и да се пише за тях. Това е част от нашето ежедневие. Хубаво или лошо не можем да го подминем с лека ръка. Трябва да можем да оглеждаме нещата от различни ъгли и гледни точки.
    Радвам се, че ти си успял да осъзнаеш и надраснеш подобно поведение. Рано или късно всеки от нас си намира майстора 😉
    Надявам се да ти хареса втората част на разказа /надявам се скоро да имам време да я публикувам/
    Усмивки и хубав ден ти желая :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s