Оризови кюфтенца

Аз тази седмица съм на вълна “готвене”. Преди ден – два ви споделих моето откритие за лесна и вкусна бъркана пица. Днес ще ви представя моите кюфтенца от ориз.

Естествено, че аз не откривам топлата вода и идеите съм ги виждала някъде из дебелите книги или из необятното пространство на интернет. Това, което е “специалното” на моите рецепти е че всичко, което споделям е проверено лично и съобразено с моя вкус и този на моето семейство. До сега нямам спомен да съм изпълнила на 100% дадена рецепта без да променя нещо, макар и малко в нея.

Достатъчно с лиричните отклонения. Сега да говорим по същество за вкусните и нестандартни кюфтенца от ориз. Поредната ми лесна, бърза и вкусна рецепта.

Необходими продукти:

около 200 гр. ориз (аз използвах бял);

1 яйце

Сирене около 100-150 гр.

Подправки на вкус от които аз сложих: Сол, черен пипер, индийско орехче, босилек, магданоз.

морков и пипер по едно-две резенчета, колкото да овкусят ориза при варенето

За панировката ще ви трябва галета и около  1-2 яйца (на мен ми бяха необходими 2 големи яйца).

Приготвянето или веселата част:

Сварявате ориза като във водата слагате пипера и моркова. Да овкусят ориза при варенето. Аз добавих и едно телешко бульонче за вкус. След като се свари ориза, отцеждате водата (ако е останала), на мен не ми остана никаква вода, но мерих на око и не мога да кажа какво количество съм сложила. Някъде около 500-600 гр. предполагам.

Към отцедения ориз докато е горещ добавяте натрошеното сиренце и разбърквате докато поизстине. Добавяте едно яйце и подправките на вкус. Всичко се разбърква много добре.

Сега вече идва забавната част, защото дори и да не искате няма как да не си оцапате ръцете.

От тази смес се оформят кюфтенца и всяко се овалва с яйце и галета и се пържи в сгорещено олио до златиста коричка.

Това беше от мен тази вечер. Опитайте и се надявам да ви харесат.

Да ви е сладко!

 

Бърза и вкусна пица

Преди няколко дни намерих една рецепта за бъркана пица. Много бърза и лесна и страшно вкусна стана. Май вече така ще се прави пицата у нас. Интересното тук е, че тестото не се меси а само се разбърква и е с консистенцията на кексово тесто. Изсипва се в намаслена и набрашнена тавичка. Разстила се равномерно и се оставя около 20 мин. да почине. След това се нареждате отгоре каквото искате. Аз я пеках само отдолу първо на 250 градуса. Като се отлепи от тавичката пуснах и отгоре да се запече, сложих сиренце и кашкавал отгоре, запича се и това е. Става страшно крехка и тъничка пица. Много съм доволна.

Рецептата е:

2 чаши брашно

1 яйце

1 пакетче суха мая

1 ч.л. захар

щипка сол

В чашата с топличка вода се слага маята и захарта и се разбъркват да се стопи захарта.

В купа се слагат брашното, яйцето и солта и водата с разбитата мая. Трябва да стане като кексово тесто. Ако се наложи се долива малко водичка. Аз долях още половин чаша вода. Бъркаме с една вилица 1-2 мин, и е готово.

Няма месене, всичко става общо за 5 мин.

Да ви е сладко!

 

Г-н Усмивко

Представям на вашето внимание г-н Усмивко!

Малки весели човечета, които са в състояние да предизвикат усмивка у всекиго!
Те притежават магическата сила да направят денят ви по-хубав и по-усмихнат!

 

За мечтите и тяхното реализиране…

До преди 2-3 седмици само си мислех, че съм сбъднала моя голяма мечта и бях на път да реализирам друга мечта… Или поне така си мислех и тънех в блажено самозаблуждение. Мислех, че съм намерила перфектната работа, перфектния работодател и човек, с който сме настроени на една и съща честота… Уви в Българския език има много поговорки, които казват много големи истини. Те не са само празни думи, наредени в благозвучни словосъчетания а истини проверени във времето и многократно изпитани.

“Много хубаво не е на хубаво” или пък “Всичко хубаво си има край”… Това се опита да ми подскаже 6-тото ми чувство още в началото, но аз бях толкова запленена от ентусиазма и мисълта, че съм намерила своето място, че прекърших тези мисли още в зародиш, преди да са се загнездили в съзнанието ми. Вярвах, исках да вярвам че всичко е така, както изглежда, че всичко е перфектно и че толкова хубави неща ми се случват именно на мен и то в толкова кратък срок… За кратко време ми поникнаха крила, летях на високо и бях щастлива. Имах възможността да науча много нови и интересни за мен неща, да създавам красоти, които да радват хората, да работя с човек, който е далеч от завистта, алчността и злобата, човек на изкуството, който цени красивото!

Бях щастлива и научих наистина много неща за кратко време! За съжаление покрай хубавите и полезни за мен неща, научих и колко завист и злоба има на този свят. Бях обвинена в какво ли не, бяха правени опити да ми се вмени вина за неща, които не съм направила, неща които даже не бих и помислила да направя. Паднах от високо, разочарована и обидена.

Падайки от розовото облаче на заблужденията, осъзнах че мечтите ми не са били сбъднати а тепърва предстоят да се реализират. Не съжалявам за нищо до момента. Покрай всичката тази помия човек трупа опит и се научава как да не стъпва повторно в нея!

Аз успях да си открадна и нещо много ценно. Не материални неща, на такива не бих посегнала, те нямат или с времето губят своята стойност!

Откраднах си най-ценното – занаят!

За всичко това, което преживях последните 3 месеца и ползата, която извлякох за себе си трябва да благодаря на един човек! Благодаря й от сърце, без капка ирония, злоба или завист! Съвсем чистосърдечно!

А сега е време да се взема в ръце и да започвам да работя по реализацията на едни мечти, които се реят нейде из главата ми.

 

Моят Soft box

Все се оплаквам (на себе си най-вече), че не ми се получават снимките на бижутата, които правя от скоро.

Чудех се какво и как да направя за да се получат горе долу прилични снимки. Нямам професионална фото техника, но пък и не ми е нужна след като не мога да боравя с нея. Имам си приличен любителски фотоапарат и той ми служи вярно. Но проблема със снимките не е в техниката а в зад апаратното устройство (разбирайте – АЗ).

След поредния провал със снимките на последните ми обеци, Рали от Двете Елши  ми пусна мухата чрез един от коментарите си да опитам  да снимам бижутата и мънистата в бяла фотографска кутия (или правилното май е soft box). Та викам си аз, е това е идея ама тези, които продават са ужасно скъпи за мен и просто си ровех из нета докато попаднах на една златна статия от блога на marabu.bg .

И така снощи се залових за работа и след 15 мин. имах вече собствен soft box.

Ето и процеса в няколко снимки:

Това беше моето кашонче:

Вътре вижте кого намерих: Имах си и помощник

Крайния резултат (след изваждането на котарака от кашончето и следване урока стъпка по стъпка) според мен е задоволителен. Обаче се оказа, че сега имам по-голям проблем – нямам нощна лампа с която да осветявам. )))) Това изобщо не бях го предвидила.

Забележка, съвет или по-скоро инструкция към тези, които имат котка в дома си и решат да си правят подобна кутия:

Не забравяйте да извадите котката от кутията предварително!